Коментар на Ливий 42.19.6 (... Sedis Cepnatisque et Satis ... )

Description
A Commentary on Livy 42.19.6 (... Sedis Cepnatisque et Satis ...)

Please download to get full document.

View again

of 4
All materials on our website are shared by users. If you have any questions about copyright issues, please report us to resolve them. We are always happy to assist you.
Information
Category:

History

Publish on:

Views: 128 | Pages: 4

Extension: PDF | Download: 0

Share
Tags
Transcript
  Страница 1   от 4   КОМЕНТАР НА ЛИВИЙ 42.19.6 (... SEDIS CEPNATISQUE ET SATIS …) *   Д - Р ЙОРДАН ИЛИЕВ   У Тит Ливий (42.19.6 -7) 1   фигурира следното съобщение, датирано към 172 г. пр. Хр. и отнасящо се до дипломатическата подготовка на ІІІ Македонска война (17 1 –   168 г. пр. Хр.) 2 : (6) ... et Trecum legatis, Sedis Cepnatisque et Satis societatem amicitiamque petentibus et, quod petebant, datum est, et munera <binum> milium aeris [summae] in singulos missa. (7) hos utique populos, quod ab tergo Macedoniae Threcia esset, adsumptos in societatem gaudebant ... (6) ... Пристигнали и тракийски пратеници   –   от сердите, цепнатите и сатрите   –   с молба за съюз и приятелство. Тяхното искане било  удовлетворено и те   получили като дар по 2000 аса. (7) Тези народи били причислени сред съюзниците с радост, защото Тракия се намира зад Македония...   Тук е особено важно племенното определение на тракийските пратеници. Текстът е достигнал до нас само в един манускрипт 3   и сред трите етнонима само *   Текстът е част от доклад на автора пред конференцията „Докторантски и постдокторантски четения ‘2013‛ на СУ „Св. Климент Охридски‛, проведена на 2 0 . Декември 2013 г.   1   Оригиналният текст е по PHI # 5 Latin Authors  and Bible Versions [CD-ROM]. Los Altos: Packard Humanities Institute, s. a. Българският превод е дело на автора.   2   За участието на траките в тази война виж Danov  , Christo. Die Thraker auf dem Ostbalkan von der hellenistischen Zeit bis zur Gründung Konstantinopels. –  In: Temporini  , Hildegard and Wolfgang Haase  , eds.  Aufstieg und Niedergang der römischen Welt, volume II  . Geschichte und Kultur Roms in Spiegel der neueren Forschung. Berlin & New York: Walter de Gruyter, 1979, p. 97 sq.; Тачева  , Маргарита. История на българските земи в древността през елинистическата и римската епоха . София: УИ „Св. Климент Охридски‛, 1997, p. 57 sq.; Тачева  , Маргарита. Власт и социум в римска  Мизия и Тракия, книга 2 . София: УИ „Св. Климент Охридски‛, 2004, p. 17; Петков  , Пламен. Военнополитически отношения на тракийските владетели в Европейския югоизток между 230/229 г. пр. Хр. –    45/46 г. сл. Хр . Велико Търново: Фабер, 2011, p. 72 sq. Най - детайлна информация за ІІІ Македонска война с допълнителна литература може да се открие в публикуваната напоследък монография на   Briscoe  , John.  A Commentary on Livy, Books 41-45 . Oxford University Press, 2012, pass. 3   Briscoe  , John. Op. cit., p. 3 (Vienna, Österreichische Nationalbibliothek, Lat. 15).    Страница 2   от 4   този на цепнатите е ясно разчетен. Последните не са известни от други извори и някои съвременни учени заменят тяхното име с това на корпилите 4  , кените, одомантите или койлалетите. 5   Подобно действие изглежда неоснователно не само поради палеографските характеристики на текста, но и просто поради факта, че има толкова много тракийски думи и етноними, които не са представени повече от веднъж в античните извори. Поради това, поне до откриването на друг манускрипт, е най - добре да се приеме четене   на името като ‘ Cepnati ’ . 6   По - проблематично е разчитането на другите два етнонима. Всъщност, тези племенни имена могат лесно да бъдат дешифрирани с добавянето на ‘ r ’   във всяко от тях, но съвременните учени предпочитат друга опция. В манускрипта първото име фигурира под формата   ‘ sedis ’   и обикновено се заменя   с по - познатото ‘ maedis ’, макар че може да бъде прочетено като ‘ serdis ’. 7   Третото име се явява като ‘ satis ’   и обичайно е тълкувано като ‘ astis ’   или по - рядко като ‘ sapaeis ’. 8   С добавяне на ‘ r ’   може да се получи ‘ satris ’, друго познато племе. Проблемът при така предложеното решение е, че тракийските племена серди и сатри не се откриват в   други   извори от тази епоха 9  , точно както и цепнатите.   4   Boshnakov  , Konstantin. Die Thraker südlich vom Balkan in den Geographica Strabos . Stuttgart: Franz Steiner Verlag, 2003, p. 201 („Einer ähnlichen Emendation durch die Κορπῖλοι  werden heute die ebenfalls bei Livius bezeugten thrakischen Cepnati   unterzogen‚); Delev  , Peter. Once more on the Thracian Strategies of Claudius Ptolemy. –   Gedenkschrift für Professor Velizar Velkov . Sofia, 2009, p. 246 (‚In another passage Livy may also  be misspelling the name of the Corpili, offering the otherwise unattested form Cepnati‛).   5   Виж посочената литература у Briscoe  , John. Op. cit., p. 217 sq. 6   Detschew, Dimitar. Die Thrakischen Sprachreste. Schriften der Balkankomission, XIV  . Wien: Österreichische Akademie der Wissenschaften,  1952, p. 240 приема, че   ‚Der Name scheint nicht richtig überliefert zu sein‛. Duridanov  , Ivan. VII. Historische Entwicklung der Namen, 120. Thrakische und Dakische Namen. –  In: Ernst Eichler  , Gerold Hilty  , Heinrich Löffler  , Hugo Steger  , Ladislav Zgusta  , eds. Namensforschung. Ein Internationales Handbuch zur Onomastik . 1. Teilband. Berlin & New York: Walter de Gruyter, 1995, p. 829 включва това племе сред   ‚Unklare Stammesnamen im thrakischen Sprachgebiet‛.   7   Подобна възможност е предложена напоследък от Briscoe  , John. Op. cit., p. 218. 8   Briscoe  , John. Op. cit., p. 218. 9   Сердите са споменати за пръв път в античната литература във връзка с тракийския поход на Марк Лициний Крас през 29 г. пр. Хр. ( Cass. Dio, Hist. Rom ., 51.25.4), виж   Detschew  , Dimitar. Op. cit., p. 430. Сатрите били познати само на Хекатей  (Fr. 157 = Steph. Byz. 557.24, срв. и  Fr. 181) и Херодот  (7.111-112), виж   Detschew  , Dimitar. Op. cit., p. 426.  Лични имена като  Satrius, Satria и други подобни се откриват в епиграфски паметници от римската епоха, но остава неясно дали те трябва да се свържат с племенното име сатри   или със сатирите от гръцката митология.    Страница 3   от 4   Едно възможно обяснение може да бъде фактът, че изворите за ІІІ Македонска война, в чийто контекст са споменати въпросните тракийски племена, като цяло са ограничени. 10   Във всеки случай, приетото тук четене не е по - сигурно от вече предложените, но то стои по - близо до палеографските особености на манускрипта.   Специално внимание заслужава племенното име цепнати  , което напомня за името на средновековната крепост Цепина . 11   Авторът на тези редове е склонен да мисли за съществуването на връзка между тракийския етноним и средновековния топоним.   Тази хипотеза обаче трудно може да се докаже, понеже няма други данни за въпросното тракийско племе.   Подобни имена могат да се прочетат в   няколко епиграфски паметника от римската епоха 12  , но техния фрагментарен характер винаги би оставил сянка на съмнение върху такава възможност. Все пак, омонимията между топоним и етноним едва ли е случайна. Поради това може да се предполага, че най - подходящото място за локализиране на тракийското племе цепнати   е в днешната Чепинска котловина. Вероятно поради сравнително изолираното си местоположение 13   и ограничен военен потенциал, това тракийско племе попаднало само веднъж в полезрението на античните автори.   10   Briscoe  , John. Op. cit., pp. 1 –32 с литература.   11   Наличните извори за крепостта Цепина   са събрани от Con č ev  , Dimitar. La forteresse ΤΖΕΠΑΙΝΑ   –  Cepina. Byzantinoslavica. Revue Internationale des Études Byzantines . Praha, 1959, 2, pp. 285 – 304. Виж също   Asdracha  , Catherine. La region des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles. Etude de  géographie historique  (Texte und Forschungen zur byzantinisch-neugriechischen Philologie, No. 49). Athènes, 1976, p. 166 sq.; Soustal  , Peter. Tabula Imperii Byzantini, 6. Thrakien (Thrake, Rhodope und Haimimontes) . Wien: Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1991, pp. 488– 489; Арнаудов  ,   Александър. Произход и значение на името Цепина. –   В: Андрей Пантев  , съставител.   Цепина, Чепинско,   Велинград: Хилядолетната история на Западните Родопи . София: Исторически музей Велинград, 2010, p . 69. Изглежда, че крепостта е засвидетелствана за пръв път в Сигилиума на Алексий Слав, датиран към 1220 г.   12   Виж особено този от Aquincum (Budaors ) в Pannonia Inferior: I(ovi) O(ptimo) M(aximo) | Aur(elius) Set|anus ve(teranus) | al(ae) p(rimae) T(hracum) CEP | CE-ORUM | v(otum) s(olvit) l(ibens) m(erito) –   цитиран според Epigraphic-Datenbank Claus/Slaby  (EDCS), No. 38000319 [14. Април 2014].  http://db.edcs.eu/epigr/epi_en.php  В надписи на латински език може да се открият също една of(ficina) Caepi(oniana ) и няколко лични имена с такъв префикс, като Caepius, Cepanius, Ceparius, Cepidius, Ceppia, Cepria, Cepta etc. 13   Родопите се разполагат между двата главни римски пътя в Тракия, Via Militaris и Via Egnatia. През планината имало второстепенни пътища, датирани към това време, виж Madzharov  , Mitko. Roman Roads in Bulgaria. Contribution to the Development of Roman Road System in the Provinces of  Moesia and Thrace . Veliko Tarnovo: Faber Publishers, 2009, pp. 256 – 320.  Страница 4   от 4   Обяснение на името ‘ Cepnati ’   може да се намери в „За земеделието‛ на Колумела (4 –   ок. 70 г.). В това произведение (11.3.56) присъства думата ‘ Cepina ’ 14  , със значение „луково поле‛. 15    Лукът бил добре познат на траките, доколкото може да се съди по споменаването на „склад за лук с дълбочина 12 кубика‛ сред даровете на сватбата на Ификрат с дъщерята   на одриския цар Котис І ( Athen.,  Deiphnosoph ., IV, 131A sq. ). 16   Редкият префикс ‘ cep- ‘   може би отразява връзка между тази земеделска култура и търсеното тракийско племе.   В заключение може да се обобщи, че произходът на името Цепина   може да се потърси през античността. Средновековното име е идентично по форма с латинската дума ‘ C(a)epina ’. Изглежда, че римляните нарекли едно тракийско племе ‘ Cepnati ’, било   защото лукът бил характерно растение, отглеждано от това племе, било защото племенното им име на тракийски звучало като латинската дума за „луково поле‛. Така, чрез посредничеството на едно тракийско племе, през Средновековието се открива географска област и крепост в Родопите с името Цепина . След съответните фонетични промени, няколко столетия по - късно се образувала съвременната форма Чепино . 14. Април 2014 г.   14   „ Cepina magis frequenter subactam postulat terram quam altius conuersam ... Sed cepina vel saepius, certe non minus debet quam quarter sariri‛. Цит. по   PHI # 5 Latin Authors  and Bible Versions [CD-ROM]. Los Altos: Packard Humanities Institute, s. a. 15   Oxford Latin Dictionary . Oxford: Clarendon Press, 1968, p. 253 (Caepina). 16   Георгиева  , Румяна. Храна и хранене. –   В: Иваничка Георгиева  , съставител. Етнология на траките. София: УИ „Св. Климент Охридски‛, 1999, p . 77 („...   чесънът и лукът са сред основните храни в Тракия . Подчертаното предпочитание към тях може да се смята дори за етноразличителен белег   < траките съхраняват лука, като го заравят под земята и следователно  употребата на тези зеленчуци е почти целогодишна и няма сезонен характер‛).  
Related Search
Similar documents
View more...
We Need Your Support
Thank you for visiting our website and your interest in our free products and services. We are nonprofit website to share and download documents. To the running of this website, we need your help to support us.

Thanks to everyone for your continued support.

No, Thanks